Музиката На Сократ [The \u27Music\u27 of Socrates]

2019

Книга по история на математиката, писана с ученици от НГДЕК Книгата съдържа оригинални изследвания по философия и история на математиката, както и нови преводи от английски език на Нютон, Евклид и други автори.

2005

2000

Докторантски четения – НМА, 2017

The present article is an experiment of envisioning the music behind some of the poetry of Debelianov, Liliev and Yavorov, which these writers have named "songs" either in the title or as a category of a number of short works. As a way of introduction, the author explores the interaction between words and melodies in historical plan, the reactions pro and against this union, and the eventual outcome. At that point, it has become evident that certain rules can be applied to the expressive quality of the melody as it strives to represent a word or an emotion; these rules have been described by G. Beulow and McMullen in their respective works. The question arises: would their methodology be applicable to Bulgarian Symbolist writings of the end of 19th and early 20th centuries? To convince the reader that the rules of Musical Rhetoric are universal, despite being described and applied to German choral works of the early Baroque, the following vocal works (intentionally selected to represent various nationalities and eras) are briefly analyzed using the terminology in question: 1. A Troparion of Kassiani of Constantinople (9 cent.); 2. A song by Schubert, "The Swann" (‘Schwanengesang’ (‘Wie klag’ ich’s aus’), D 744), and "Meeting" (Среща) by the Bulgarian composer Svetoslav Obretenov (1909-1955). The remainder of the article deals with analyzing the poetic feet, the proportions of "darkness" and "light", their positioning, alliterations and other peculiarities of the poems and configuring these elements through the lens of musical Rhetorics. Keywords: Rhetoric, Symbolism, songs, Kassiani, Schubert, Obretenov.

Това е по-голямата част от изследване, посветено на появата и развитието на схващанията за справедливо и справедливост преди и при Аристотел. От Херодот, Тукидид, Софокъл и Платон към практическата философия и антропологията на Философа. Работата беше замислена през зимния семестър на 2003/2004 г., като постепенното написване на текстовете започна през 2006 г. Всички те са писани както с идеята да бъдат самодостатъчни, така и с оглед на мястото им в цялото. Всички са публикувани, като единствено частта за "Атинската държавна уредба" е в по-разширена версия, отколкото в електронната ѝ публикация. Файлът включва съдържанието, въведението, първа и втора глава, както и началото на трета. This file presents the bigger part of a study on the concepts of τὸ δίκαιον καὶ ἡ δικαιοσύνη before and according to Aristotle. The plan of the whole was preliminary sketched in December 2003, but the proper writing of the separate texts began in 2006. How notions and ideas sparkling in Herodotus, Thucydides, Sophocles and Plato have been inherited and enriched in the practical philosophy of Aristotle? The file contains the contents, the introduction, the first and the second part, and the first chapter of the third part. The whole study is intended to be submitted for approbation (for the degree doctor scientiarum or doctor habilis, which is the second doctorate in Bulgaria) in December 2018. All the chapters are published in various places.

Ποικιλία. Eдна книга за класическите гръцки мислители, 2013

Книгата беше представена като ръкопис в УИ "Св. Климент Охридски" през 2009 и издадена през 2013 г. ISBN 978-954-07-3452-1, УИ "Св. Климент Охридски", 2013. 325 страници.

Bakhtin, Dostoyevsky and the musical: “The persistence of the purely vital, un-endable consciousness… …we hear in the music”, is the remainder of this citation of Mikhail Bakhtin, used here with minimal abridgments as the title of the current study. The acclaimed “musical” definition of Dostoevsky's novel as polyphonic calls for two kinds of argumentation. 1. A foremost necessity arises for a demonstration that Dostoevsky himself has a heightened sensitivity towards musical phenomena – a detail which Bakhtin, strangely, has not noticed save for the famous scene with Trishatov’s vision of Goethe’s Faust from The Adolescent (“…because Dostoevsky, besides here, almost nowhere speaks about music”). As findings of Abram Gosenpud or the characteristics of Leonid Grossman of Dostoevsky's work as “musically-realistic”, this does not hold with biographical facts. 2. On the other hand, behind Bakhtin’s definition of “polyphonic novel”, a “musicological apparatus” is evident; besides the metaphor of “polyphony”, he also gathers extensive material which could be analogous to phenomena from the history of polyphony (heteroglosy, heterophony, homophony, counterpoint, fugue, canon). Key notions in Bakhtin’s book about Dostoevsky are common among the fields of philosophy of language and music, such as: dialogue, idea, architectonic, intonation, (emotionally willful) tonality, the sounding rhythm, “metalinguistics”, as well as “penetratingly-cherished”, “bilingual”, the “foreign” word or the “event”, the culminating point of the work. Бахтин, Достоевски и музикалното: „Упорството на чистото жизнено, незавършaемо съзнание... …ние чуваме в музиката“ е продължението на цитата от Бахтин, приведен от нас с малки съкращения като заглавие на тази студия. Прочутото „музикално“ определение за романа на Достоевски като „полифоничен“ изисква два вида аргументация. 1. Най-напред е нужно да се покаже, че самият Достоевски има особена чувствителност към музикалните явления - нещо, което Бахтин странно, че не е забелязал, освен в знаменитата сцена с Тришатовия проект за Гьотевия „Фауст“ от Юноша („Защото Достоевски, освен тук, почти никъде в своите произведения не говори за музиката“). Както показват изследванията на А. Гозенпуд или характеристиката на Л. Гросман за творчеството на Достоевски като „музикално-реалистично“, това не отговаря на биографичните факти. 2. От друга страна, зад Бахтиновото определение „полифоничен роман“ стои „музикологичен“ апарат; освен метафората на „полифонията“ той привлича обширен материал, който може да бъде аналогизиран с феномени от история на полифонията (хетероглосия, хетерофония, хомофония, контрапункт, фуга, канон). Ключови понятия в книгата на Бахтин за Достоевски са общи за философията на словесността и музиката, като: диалогът, идеята, архитектониката, интонацията, („емоционално-волевата“) тоналност, звучащият ритъм, „металингвистиката“, както и „проникновеното“, „двуезичното“, „чуждото“ слово или „събитието“, кулминацията на творбата.

Словото и музиката на Филип Николай (1566-1608) и хоралната традиция, 2019

Mila Naumova Roushakes Doctoral dissertation History of Music The Rhetoric and Music of Philipp Nicolai (1566-1608) and the Choral Tradition The thesis explores the output of Dr. Nicolai, a pietist, and the composer of two of the most influential pieces of sacred music of the following centuries. In Chapter I, in way of introduction, Nicolai is placed in the context of the political and religious situation of his time. A couple of his many, and incredibly influential for their day, works of writing are examined. Chapter II presents some detective work of search and comparison of his alleged 5 pieces of music. The final Chapter III presents analyses of compositions, written on melodies “Wachet auf, ruft uns die Stimme” and “Wie schön leuchtet der Morgernstern”, spanning from Buxtehude and his contemporaries to the works of Hugo Distler and his contemporaries in the early 20th century.